Тоалетната е отделното помещение само с чиния

Тоалетната е самостоятелното санитарно помещение, в което стои тоалетна чиния и понякога малка мивка, отделено от помещението с вана или душ. По чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Законът изисква функцията, не отделната стая за нея.

Това, което отличава тоалетната от съседните ѝ помещения, е че тя се мери по един-единствен уред. Банята събира вана с дължина 150, 170 или 180 см, мивка, пералня и шкаф, и в нея се борят 5 предмета за един и същ под. В тоалетната се борят 2, а често 1. По чл. 40, ал. 2 от ЗУТ санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или над килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват, и това е ограничението, което решава дали тоалетната изобщо може да се премести при преустройство.

Колко голяма е тоалетната в български апартамент

Големината на тоалетната днес не се урежда от норматив. Задължителните най-малки размери на помещенията в жилищата по чл. 132 от Наредба № 5, сред които дневна 15,00 м², единична спалня 7,50 м², двойна спалня 12,50 м², кухненски бокс 4,50 м² и кухня с трапезария 7,00 м², са отпаднали. Тези стойности продължават да стоят из целия български интернет като изискване, но не са действащ норматив и не са изисквания за нито едно помещение, включително за тоалетната.

Действащото изискване за жилището е светлата височина: най-малко 2,60 м за основните помещения, а за жилищните помещения в подпокривното пространство най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Мярката, която решава разпределението на тоалетната, е рулетката на самия читател: помещението се мери от мазилка до мазилка и в двете посоки, преди да се поръча уред.

Какво влиза в тоалетната и какво остава за банята

В тоалетната влизат чиния и малка мивка, а всичко останало отива в банята. Вана 170 x 70 см при височина 65 см не влиза в помещение, което е било разчетено за една чиния, и същото важи за пералня със стандартен корпус 85 x 60 x 59 см. Разделянето на функциите е причината двете помещения да съществуват поотделно в един план.

Тоалетната чиния се предлага в 3 конструкции, които се различават по това къде отива водата и къде стои казанчето.

• Моноблок с долно оттичане, при който казанчето стои върху чинията и отводът влиза в пода.
• Моноблок със задно оттичане, при който отводът влиза в стената.
• Конзолна чиния върху структура за вграждане, при която казанчето изчезва в преградата.

Изборът между долно и задно оттичане не е въпрос на вкус: той се решава от това накъде тръгва съществуващата канализация, и обръщането на посоката е строителна работа, не подмяна на уред. Монтажът на тоалетна чиния струва от 91,80 до 204 евро по ценоразпис, обновен на 29.08.2025 г.

Свободните зони пред чинията се мерят на място

Свободната зона пред чинията е първото число, което всеки търси, и тази страница не го дава наготово: проверим български норматив за задължителни свободни зони пред тоалетна чиния и пред мивка не беше намерен, а германските и американските стойности, които се срещат навсякъде, не са норма в България. Вместо това се мерят и се записват 3 разстояния: от предния ръб на чинията до отсрещната стена или до вратата, от оста на чинията до всяка от двете странични стени и от мивката до чинията. Тези 3 числа решават конкретното помещение по-точно от всяка чужда таблица.

Това, което може да се мери, е геометрията на вратата, защото тя е стандартизирана по размер на отвора. При строителен отвор 92 на 202 см се поставя врата с габаритен размер 88 на 199 см, при крило 80 на 197 см и каса по 4 см от трите страни. Крило 80 см, което се отваря навътре в тоалетната, описва дъга с радиус 80 см и тази дъга не може да пресича чинията. В тясно помещение това налага отваряне навън или плъзгащо крило. Интериорни врати разглежда същите размери за всички помещения в жилището, а не само за санитарните.

Подова настилка за тоалетната

Подовата настилка за тоалетната е гранитогрес, защото поглъща 0,02 до 0,05 на сто вода и се полага и на под, и на стена, и вътре, и на открито, като се пече при около 1300 градуса. Теракотата поглъща 3 до 6 на сто и е за под и стена в закрито помещение, което също върши работа. Фаянсът поглъща около 10 на сто и е само за вътрешни стени, тоест на пода на тоалетната фаянс не се полага никога.

Гранитогресът се продава най-често във формати 60 на 60, 60 на 120, 45 на 45, 30 на 60 и 33,3 на 33,3 см при дебелина 7 до 8,5 мм. В помещение с малка площ едрият формат 60 на 120 см оставя по-малко фуги, но и повече рязане, а 33,3 на 33,3 см се нарежда почти без отпадък. Гранитогрес струва от 6,99 до 24,99 евро на кв.м към август 2026 г. Лепенето на стандартни керамични плочки върху подготвена основа струва между 30 и 50 евро на кв.м по ценоразпис, обновен на 29.08.2025 г.

Приплъзването се чете по 2 стандарта. DIN 51130 дава R класове по ъгъл на приплъзване: R9 при 6 до 10 градуса, R10 при 10 до 19, R11 при 19 до 27, R12 при 27 до 35 и R13 над 35 градуса, като R9 е за сухи зони, а R12 и R13 за мокри. DIN 51097 мери същото с боси крака и дава клас A за сухи зони с боси крака, включително битова баня, клас B за зони около басейни и душове и клас C за търговски басейни и душове.

Стени и цвят в тоалетната

Стените на тоалетната поемат или плочка, или боя, и разликата е в това докъде стига водата. Фаянсът е точно за тази задача: около 10 на сто водопоглъщане, само за вътрешни стени, и в тоалетната няма повърхност, която да го изважда извън предназначението му. Над плочката се шпаклова и боядисва.

Матовата водоразредима боя за вътрешни стени и тавани носи максимално съдържание на летливи органични съединения 30 g/l по Директива 2004/42/ЕО, което се прилага от 01.01.2010 г. Шпакловката струва от 10,10 до 15,30 евро на кв.м, а двуслойното боядисване от 4,60 до 10,20 евро на кв.м, по ценоразпис, обновен на 29.08.2025 г.

Тъмният цвят в помещение без прозорец работи само при силно осветление, защото в тоалетната липсва дневната светлина, която в другите стаи вдига стойността му. Бялото и светлосивото остават решенията, при които едно осветително тяло стига. Микроциментовата система е с обща дебелина 2 до 3 мм и се полага върху съществуващи повърхности, включително плочки, без да се отстранява старото покритие, което я прави начин да се смени видът на стените без къртене. Микроциментът излиза около 80 до 120 евро на кв.м с материал и труд, като стена е между 80 и 105 евро на кв.м.

Осветление в тоалетната

Осветлението в тоалетната е изкуствено през цялото денонощие, защото помещението рядко има прозорец. Числото, което се проверява преди поръчката на телата, е геометрично: растерният окачен таван се изпълнява с модул 60 на 60 см и понижава тавана с минимум 5 см, тоест при изискваните 2,60 м остават 2,55 м светла височина.

Това понижение е важно точно в тоалетната, защото над структурата за вграждане и над отвода често минават тръби, които искат повече от 5 см. Всяко осветително тяло, което иска допълнителна дълбочина, сваля тавана още, затова понижението се съобщава заедно с височината на стаята, а не поотделно. Монтажът на окачен таван струва от 20,40 до 38,25 евро на кв.м по ценоразпис, обновен на 29.08.2025 г.

Съхранение в тоалетната

Съхранението в тоалетната се събира в 2 обема: нишата над структурата за вграждане и тесен шкаф до чинията. Първият се получава безплатно, защото структурата отстъпва от стената и над нея остава хоризонтална повърхност. Вторият се вгражда в преградата и заема дебелината ѝ.

Преградата се прави от гипсокартон. Стандартният лист KNAUF A13 е 1200 на 2000 мм при дебелина 12,5 мм, тоест 2,4 кв.м на лист, и стена от 6 кв.м с обшивка от двете страни иска 12 кв.м плоскост, тоест 5 листа. Един лист се предлага за 7,99 евро, тоест 3,33 евро на кв.м към август 2026 г., а влагоустойчивият и огнеустойчивият гипсокартон върви около 3,73 евро на кв.м. Единична преградна стена без изолация струва от 13,77 до 35,70 евро на кв.м, а двойна от 27,50 до 51 евро на кв.м, по ценоразпис, обновен на 29.08.2025 г.

Типичната грешка при тоалетната

Типичната грешка е чиния, поръчана преди да е известна посоката на оттичане. Долното и задното оттичане не са взаимозаменяеми, и уред със задно оттичане, донесен в помещение с отвод в пода, не се монтира с адаптер без последствия за наклона. Втората грешка е разчет по отменените квадратури: 4,50 м² и 7,00 м² се цитират като изисквания, а те са отпаднали и не важат за нито едно помещение.

Третата грешка е вратата. Крило 80 см, отварящо се навътре в помещение, разчетено за една чиния, блокира достъпа до самата чиния, а промяната на посоката след поставяне на касата означава ново пробиване на 4 см каса от трите страни. Кухнята и Банята търпят вратата да отваря навътре, защото в тях остава площ за дъгата; тоалетната не винаги я търпи.

Структурата за вграждане, Grohe и външната тоалетна

Структурата за вграждане е метална рамка с казанче в нея, която се зазидва или се обшива с гипсокартон, а на лице остава само чинията и бутонът. Такива структури предлагат производители като Grohe. Дълбочината, която отнема самата рамка, се чете от техническия лист на конкретния модел, а обшивката пред нея добавя по 12,5 мм на страна при стандартен лист KNAUF A13.

Печалбата от вграждането не е естетическа, а геометрична: казанчето изчезва в дебелината на преградата и подът под чинията остава непрекъснат, което на 1 кв.м се усеща. Загубата е достъпът: ревизионният отвор зад бутона е единственият път до вътрешността, затова той не се затваря с плочка без рамка.

Външната тоалетна извън жилището е друга задача, защото там настилката работи на открито. Гранитогресът е единствената от трите плочки, обявена за под и стена, вътре и на открито, при водопоглъщане 0,02 до 0,05 на сто, и затова е настилката, която издържа смяната на температурата. Фаянс и теракота извън закрито помещение не се полагат.